За "човека на надеждата", който ме научи да вярвам в приятелството 

  

  Но ето, че на деветдесет и тригодишна възраст ни напусна и Големият Валери Петров - поет, преводач, сценарист, драматург, лекар. И най-вече - творецът, с чиито приказки са израснали толкова много деца. 

  Всичко, с което може да се опише делото и значението на Валери Петров като мислител и духовен боец на нашето време, вече е казвано многократно. 

  Нима има нужда да преповторя житейския му път? Или пък точно аз ще успея да напиша нещо ново? Едва ли. 

  И макар с думите си да повторя и други, не мога да остана безучастна и безмълвна. Израснах със стиховете и приказките на Валери Петров. Те, разбира се, много ми харесват, дори сега - години след първия прочит. Давам си сметка, че не обичам само тях - обичам самия Валери. Той сякаш целият е обгърнат от едно великолепно сияние, което озаряваше България неуморно почти век.

  И може би поклонението пред Народния театър не бе сбогуване, а просто последна среща с безценния Валери Петров, поне в този живот. Защото Талантите дори Творецът ги признава за Творци.

"... Да завършим, читателю, 

на по-весела нота:

мерси за търпението

и УРА за живота! " 

Валери Петров