Загреб - най-усмихнатата столица 

   Има нещо във въздуха на Загреб, което те сграбчва за душата. Заразява с една мека романтика и те усмихва меланхолично. А в следващия миг те тласка към луда жизнерадостност!

   Една столица - по европейски изящна и по балкански пъстра. Многолика, но разпознаваема. Непретенциозна. Веднага ми стана любима и разбрах, че съм на точното място.

   Започвам разказа си от най-внушителната сграда в Загреб - неоготическата катедрала "Възнесение Богородично". В писмени източници градът се споменава за първи път именно, когато загребското епископство започва нейния строеж. 

   От далечната 1093 година до началото на XX век (когато придобива сегашния си вид) храмът е застиган от множество беди - нашествието на татарите, нападението на османците през XV век, земетресението от 1880 година.  

 

В катедралата се намира и параклис, посветен на св. св. Кирил и Методий, както и надпис на глаголица за възхвала на Бог. 

 

   Площадът пред катедралата наси името "Капитол". Неизменна част от него е фонтанът "Мадоната и четирите златни ангела", изобразяващ Дева Мария и четирите християнски добродетели - вяра, надежда, невинност и смирение.

   А защо точно "Капитол"? Защото преди обединението на Загреб (1850 година) по тези места е имало две селища - Капитол и Градец (Горен град), намиращи се на два съседни хълма. 

   Централният загребски площад разказва истории още от XVIII век, когато е имало пропусквателен пункт ("Хармица") и са се събирали такси, за да преминеш през нео. От тук започва и най-дългата улица - "Илица".

   Днес в центъра на площада се извисява статуята на бан Йосип Йелачич - владетелят, премахнал крепостничеството и свикал първите парламентарни избори през XIX век. Авторът на склуптурата е същият, който позлатява и Богородица с ангелите на площад "Капитол" - австриецът Фернкорн.

   Още през 1863 година нощен Заграбе е осветен от газови фенери. Романтичната традицията продължава и днес - това е един от трите еврепойски града, който може да се похвали със специален "фенерджия", отговарящ за освтлението.

 

      На път към Градец се намира статуя на св. Георги (интересно е, че в града има две статуи на Светия великомъченик). Точно тук е минавала реката, разделяща Капитол и Градец. Днес това е улица "Ткалчичева". 

   Каменната порта е била източната граница на средновековния Градец, някога обграден от дебели крепостни стени и високи кули.

   По настоящем в пространството е обособен храм. В него се намира картина, изобразяваща Дева Мария, която според легендата, по чудо е оцеляла по време на един от големите пожари в града. 

   Не можах да не се спра на ъгъла на "Каменната улица", малко над Каменната врата. Тук се намира най-старата аптека в Загреб - "При черния орел", която не е затваряла врати още от 1335 година. В нея е работил и правнука на Данте - Николо Алигиери.

Кула "Лотършчак", в която се намира топ,
чийто изстрел се чува всеки ден точно в 12 ч. на обяд

   Сърцето на Градец е църквата "Св. Марко". Тя се счита за една от най-старите в града. Първоначално е била построена в романски стил и е била доста по-малка. Век по-късно придобива готическия си облик. 

   Храмът е толкова разпознаваем заради покрива от емайлирани керемиди, изобразяващи гербовете на Триединното кралство на Хърватия, Славония и Далмация (в ляво) и на Заграб (в дясно). Това нестандартно решение е на архитекта, ръководил реставрацията на църквата -  Фридрих фон Шмит, и е от края на XIX век. 

   Площадът пред църквата носи същото име - "Марков площад". В непосредствена близост се намират изящни здания на Правителството (някога сградата е била резиденция на хърватските банове и се е наричала "Бански двори"), Парламента и Конституционния съд.

В далечината - кулата на цървата "Св. св. Кирил и Методий"

   Загреб определено привлича и с десетките си музеи и галерии (общо над 3,6 милиона експоната). Тук античното и средновековното, традиционното и съвременното, научното и наивното не само се срещат, но и се преплитат, доказвайки, че хърватската столица е многолика.

   Извън обичайните туристически обиколки можете да посетите: Музея на съвременното изкуство; Музея на наивното изкуство; музей "Мимара", в който можете да видите експонати от личните колекции на Анте и Вилтруде Топич Мимара. Ако досега не сте чували за музеи на разбитите сърца, на гъбите, на илюзиите и на мъченията - Загреб е градът, в който бихте могли да им се насладите. 

   Що се отнася до галериите: "Модерна галерия"(дом на над 750 художествени произведения); Ателие "Мещрович" (постоянна експозиция  на склуптури, релефи, скици и графика от Славянския Микеланджело - Иван Мещрович), както и всички открити и закрити художествени пространства по тесните улички, заслужават вниманието Ви.

   Хърватският народен театър е монументална сграда от 1895 година, а на сцената на този храм на изкуството не само се играе театър, но и се танцува балет. Все пак, по моето скромно мнение, Народният театър в София впечатлява повече.

   Магазините за сувенири тук са нестандартни, дори авангардни. Предметите, които ще видите в тях, чeсто са дизайнерски и несъмнено ще съхранят спомените ви.











   Загреб и вратовръзките - това е дълга история, която по тези ширини няма типичните аристократични френски корени. За първи път вратовръзките се появяват като част от униформата на хърватските войници по време на Трийсетгодишната война - началото на XVII век, а днес са типичен загребски сувенир.

   Загребчани обичат пазарите, уличната храна и музика, разговорите и живота като цяло. Не, не живеят по-добре от нас. Често прибягват до кредити, рядко живеят в собствено жилище и се борят с корупцията във всички етажи на властта. Но въпреки това са усмихнати, ведри и отзивчиви.

 

   Един от 25-те пазара на Загреб - "Долац", който съществува още от 1930 година, събира на едно място характерни продукти от всички краища на страната. Ако сте достаъчно смели, за да заложите на храни, които са ежедневно изложени на високи температури, местните препоръчват сиренето и сметаната от Загорье, зехтина, произведен в Истра, месото от Славония и лимоните, които растатна остров Вис.

   И като заговорихме за уличната храна, не мога да не спомена ресторантите на Загреб. Можете да похапнете храна от цял свят (която, разбира се, е с местенен привкус), но ако искате да се потопите в хърватската култура, типични са: щруклите (ястие от теглето тесто, сирене, сметана и яйца със солен или сладък пълнеж); пуешкото, печено на бавен огън, и поднесено с гарнитура юфка; щруделите с ябълка (аз лично харесах австрийските повече). Хърватите задължително включват в супите си с гринцайг - така наричат ароматна китка от моркови, магданоз и къдраво зеле; това е и най-често предлаганият продукт по пазарите.
   Кафенетата са кокетни и обикновено предлагат невероятни сладки изкушения. Моят личен фаворит обаче остана "Amelie", което веднага ми стана любимо.

   Почувствах, че Загреб е скроен по моя мярка. Надявам се да съм предала част от заряда на хърватската столица и на Вас. Надявам се следващата ни виртуална среща да е от още по-колоритно място! А дотогава оставам на линия в инстаграм за още любопитни срещи с обичайно заподозрените четириноги, любимите човеци, науката, поезията и други такива непретенциозни неща...