Завръщам се, макар и след четиридесет и три дни

  Не съм се появявала на това толкова любимо за мен местенце от твърде много време. 

  Но ето, че вече съм тук и имам доста за разказване - истории за пътуването ми по Адриатика, пристигането на есента, усмихнатите лица в училище и вече осъзнатото ми израстване... 

  Занапред не обещавам редовни постове - определено не ми достига време, но за сметка на това ви представям десетки рандом кадри, заснети за четиридесет и три дни. А пред обектива отново са природата, децата и четириногите ми любимци!