След сто години всичко ще си бъде все 

същото.

А аз ще бъда някой, който беше тук и си отиде

  Никой не помни цялата история на баба Райна. Но в дома ѝ времето продължава да нанася своите удари. А на фона на ореховите черупки, стъклените шишета и парчетата керемиди, като на инат розите и кремовете цъфтят. Портата липсва, покривът е на път да пропадне, вратите зеят, а очевидно черчеветата на прозорците не са боядисвани от десетилетия. Мазилката пада, виждам гредите и тухлите на къщата.
  
Натъжавам  се. Хората продаваме мечтите си, за да купим илюзии. Само времето още помни, че всичко е мимолетно.