Лавандулови принцеси по здрач

   Една година по-късно опашките на близначките са пораснали много, зъбчетата им се клатят, а усмивките не слизат от лицата им дори когато се правят на сърдити.
   Те продължават да  помъдряват по детски, да правят бели и да развиват артистичността си до неподозирани висоти. Не спират да любопитстват и да изследват природата и човека. Искат да си правим елфита и да се срещнем с хипопотук. 
   Това все още са най-слънчевите и най-любимите ми деца.

Близначките - една година след като замижаха срещу слънцето и ме запитаха от какво е то направено.

  

В: Хапят ни комарите, защото сме шоколадови!

  

Д: Аз съм по-голямата близначка, защото съм се родила на пръсти.

В: Какво е това пуфкавото?

М: Смрадлика.

В: За какво служи?

М: За лекуване на ранички.

Д: Значи, като те боли трябва да се погадалъчкаш. 

В и Д в един глас: Аз имам една раничка. 

М: Тогава защо не се погадалъчкате?

Д: Мина ми!

В: И на мен!