Плитвичките езера - тюркоазеното огледало, в което се оглеждат Динаридите

   На юг от хърватската столица Загреб планините стават все по-високи, горите все по-гъсти, а пейзажите - все по-драматични. Природата удивява и спира дъха.

   В тази част на света - някъде на границата между Централна Европа и Балканите, вали през 362 дни от годината. В един от трите невалежни дни за 2019 - 22. септември, бях там. Няколко месеца по-късно е време да ви разкажа за един най-старите природени паркове... 

    Плитвичките езера са живописно сгушени между две планини - Мала Капела и Плешивица в областта Лика. Те са със статут на национален парк от 1949 година, а от 41 години са под закрилата на Юнеско. Общта им площ е близо 300 кв.м.
   Самите езера са много малка част от парка - над 70% от него са гори. Една от тях е Чоркова увала - най-красивата девствена гора на Хърватия.

   Характерни за Плитвице са карстовите образувания - десетки пещери и стъпаловидно подрени езера, чието свързване образува водопади. В момента на повърхността са видими 16 езера, които са резултат от сливането на надземини и подземни карстови реки.

   Мъховете, водораслите и бактериите образуват лирично плаващи природни бентове. Друга част от флората са вековните букове, ели и смърчове... Фауната е представена от вълци, лисици, рисове, мечки, сърни, диви котки, видри, язовци и над 60 вида птици.

 

   Неминуемо е, докато сте чели моя разказ и сте разглеждали снимките, да не си зададете няколко въпроса: Как хърватите успяват да продават природата си толкова добре (защото билетът за езерата струва около 30 евро)? Защо ние не можем? Защо милиони души годишно от цял свят не посещават Рилсите езера или Крушунските водопади?

   Може би тук е мястото да отбележа, че дърветата в Плитвице (и в цяла Хърватия) не боледуват, както тези по нашите ширини. В този парк никой не допуска, че рибата в прозрачните води може да бъдат сложена на трапезата, а някое от хилядите животни - да краси не горите, а нечия ловна хижа под формата на трофей...
   Не желая да превръщам този пост и блога в политическа пропаганда и поредната критика на действителността. Иска ми се да сте преживели едно красиво виртуално пътешествие и да сте си отговорили на горните въпроси...

Ако сте пропуснали разказа ми за Виена, която посетих в най-вълшебното време от годината, можете да го прочете тук.

А съвсем скоро очаквайте и спомените ми от Загреб...